Los pormenores son lo más importante.
Una carta olvidada en el bolsillo e ilegible
después de pasar por la lavadora,
la mirada en la que no me he fijado,
la voz de lo no dicho, el aliento del campo temblando
en resonancias momentáneas,
el cotidiano y único rostro de mi madre que se ha ido.
Los pormenores son lo amado.
Cada vez quedan menos en este mundo civilizado.
Industria, grandes cantidades de lo mismo.
Y ni gota de lo otro. Pensaba el retrato
del exánime dedo meñique de tu mano izquierda
en el museo de los más íntimos recuerdos,
pero reproducirán mi mente y mi corazón huidizo
y no sé dónde protegerte.
***
Подробностите са най-важното.
Писмото, забравено в джоба, неразчетимо
след като е преминало през пералнята,
погледът, който отминах без внимание,
гласът на неизреченото, дъхът на полето трептящо
в светкавични отзиви,
всекидневното единствено лице на майка, която си отиде.
Подробностите са което обичаме.
Все по-малко остават в света цивилизован.
Индустрия, несметни количества от все същото.
И ни капка друго. Мислех портрета
на изнемощялото малко пръстче на лявата ти ръка
в музея на най-интимните спомени,
но ще репродуцират моят ум и сърцето ми
и не зная къде да те съхраня.
___
Observo.
Ningún umbral se advierte,
ni entrada en lo otro
y el ser.
Planea impune
alguna respuesta predeterminada
y barre pájaros, flores,
caminos.
Me enferma. Me enferma.
Me enferma.
¿Observar
a dónde me lleva?
***
Наблюдавам.
Не дава сигнал никакав праг,
ни в другото вход
и в съществото.
Кръжи безнаказано
някакъв отговор предпоставен
и смита птици, цветя,
пътища.
Поболява ме. Поболява ме.
Поболява ме.
Да наблюдавам
къде ме отвежда?
No hay comentarios:
Publicar un comentario