lunes, 5 de noviembre de 2012

Zhivka Baltadzhieva acaba de publicar "Fuga a lo real" en edición bilingüe con Amargord. Un par de poemas (3, y fin)

Tras la cruz y la horca
nos arrastramos

miles de años.

Y galgos fuimos
que pisan incautos los talones de la desintegración
nuclear.

El desplome de la historia nos arroja ahora
con trueno
en el espasmo del amor.

Y no hay más.

Y no hay

nada más.

***

След кръста и бесилото
вървяхме

хиляди години.

И хрътки бяхме
по петите на разпадането
на ядрата.

A cгромолясването на историята
ни изхвърля с грохот
в спазъма на обичта.

И друго няма.

Друго няма.

Друго

няма.



Preparar nuestro equipaje,
las maletas, los sombreros, los visados,
desearnos muy buenas noches, irnos, ir a otro cuarto,

otro barrio y otra ciudad, distante,
bajo otro sol, otra galaxia y otro tiempo,
otra intemperie,
cúmulo de estrellas diferente, otro sinfín,
paralelo o simplemente interior.

Ya estamos agotados. De palabras.
Del silencio, que se nos echa,
de lo dispuesta que está, y desde siempre,
a caer la noche.
Del verano siempre somnoliento. Y qué lento es
el consciente
que en su mirada envuelve todo.

Y qué rápido
este instante ya agarra su maleta

y jamás vuelve.

Y se queda alguien o algo
solo. A amarle. A amarle para siempre.

Mientras, hasta la eternidad no es eterna.

***

Да си вземем шапките,
да кажем лека нощ,
да идем в друга стая,

в друго някое предградие,
в друг град,
във друга слънчева система,
в друго измерение
и друго време,

Изтощени сме. От приказки.
И от мълчанието, станало ни същност.
От охотата, с която дълга нощ се спуща.
Колко сънно лято е. Съзнанието
колко бавно времето обгръща.
Колко бързо
тоя миг си взема шапката

и никога не се завръща.

А остава някой сам
да го обича дълго още.

Докато, дори и вечността не трае вечно.

No hay comentarios: